Епизод от "Мафията си има държава": кучето си лае, керванът си върви

Чудя се на трескавия труд, който кипи задкулисно в управляващото мнозинство в България. Само от 30 дни сме на власт, а каква сериозна законотворческа дейност. Ето напрмер усилието да се измислят и съгласуват промени в 80 закона, заради създаването на ново Министерство на инвестиционното проектиране. 
От статията: според шефа на парламентарната регионална комисия и депутат от "Коалиция за България" Димчо Михалевски това "разделяне на функциите на министерствата е полезно за България". На въпроса дали създаването на Министерство на инвестиционното проектиране е полезно за страната, Михалевски отговори "не".
Та въпреки или точно поради протестите, Партията и Корективът й от ДПС са изключително активни. Кучето си лае - керванът си върви.
Назначенията на кабинета в цялата му история не показват наличие на сериозен административен капацитет у управляващите. Та питам се, откога ли се подготвят тези промени в закона, и кой ли ги разработва. С цялата сложност и взаимосвързаност на законодателството - доколко може да се гарантира качеството на продукта, независимо от това изпълнява ли целите на тези, замислили промените? А кой плаща за това - или май това е инвестиция, с огромна възрвращаемост - няколко милиарда лева европейски пари!

Купуването на гласове: статистиката го доказва

Точно тази статистика от изборите във Варна чаках (нядявах се е неточно - опасявах се очаквателно). НЕ, в българия НЯМА никакво купуване на гласове! Да не си помислите такова нещо. Просто кандидат кметът на Варна, подкрепен от БСП енд ко. Бозов е обикалял, и се е срещал с хората. И то между първия и втория кръг на изборите. И то някак си, незабелязано от медиите и неотбелязано в страницата му във фейсбук (в която за дните 3,4,5 юли присъства програмата му по часове). И това е предизвикало внезапен скок в избирателната активност на втория тур в някои секции, населени от предимно ромско население. И обръщане на вота на гласуващите. Има нещо, което се казва бръснач на Окам. Ако има няколко обяснения, за едно и също явление (като изказването на Бозов "обикалях, говорих с хората, и те внезапоно решиха масово да идат и да гласуват за мен", и "организирахме кампания за купуване на гласове срещу скромната инвестиция от 30 лева на глас"), по-логичното и естесвтвено обяснение обикновено е вярното. Докога някои политици ще действат, все едно, че всички са толкова тъпи, колкото са те? 

Далавера за 55 милиона - или къде ще отидат парите за "Национален парк Централен Балкан"?

През изминалия уикенд (28.06-30.06) направихме прекрасна разходка из Централна Стара планина - от Рибарица, към хижа "Вежен". Преминахме през връх Вежен, до хижа "Ехо", и после, в напоителния дъжд на следващата утрин слязохме обратно в Рибарица.

Весело и интересно, красиво и приятно уморително.
Прекрасна природа имаме. И хубави хора в планината.
Направиха ми впечатление поставените дървени информационни табели на разни места из парка - европейски пари - казах си.
След това, в хижа "Вежен" чух от хижаря как имало едни 55 милиона лева за парка, които щели да отидат за "незнам какво си", ала няма и стотинка за хижите, които са хъбовете на трустическите маршрути в планините.
При въпросите ми за какво ще се изхарчат парите, отговорите бяха - за табелки, за пейки в гората, и за бариери, с които да преградят парка.
След това започнах да се "ослушвам".
В "Ехо" чух същата история, с допълнението, че управата на парка прекроява пътеките, като затваря едни, които са на туристическите карти от десетки години; прави други, нови, които са неоптимални и опасни за туристите в определени сезони. Управата на парка също не обезопасява навреме пътеки, посочени от туристи, спасители и хижари като опасни - не и преди да са ставали фатални инциденти.
Без да коментирам планинските пътеки, където туристите, местното население, планинските спасители и хижарите са експерти, се опитах да проследя пътеката на парите.

Още в планината почнах да си въртя на ум за какво толкова могат да отидат 55 МИЛИОНА ЛЕВА. Известен съм с добрите ми оценки, особено когато става дума за пари.
И някак си, не можах да си представя за какво ще отидат парите.

След като се върнахме в София, реших да поразровя.
В пресата намерих маса публикации по темата, в които се обявяваха разни цели на проекта. Ала колкото и да сумирах цифрите, все оставах далеч от заветните 55 млн.

За сметка на това намирах интересни неща като тези тук:
"проектът предвижда създаване на три посетителски интерпретативни центъра, обновяване на  около 140 км лятна лентова туристическа маркировка и монтиране на 200 нови жалона по зимната маркировка, обезопасяване на маршрути с въжено-стоманени и дървени парапети, паркова мебел за кътове за почивка, биваци, погледни места, зелени класни стаи, направа на заслони, беседки и чешми. Новото изкушение за посетителите ще бъдат и предвидените за изграждане три укрития за наблюдение на едри бозайници. Широкопрофилни образователна и интерпретативна програма ще изпълнят със съдържание обогатената посетителска инфраструктура."
Намерих, че вече са давани пари по проекти за табелки, пейки и подобни. Малко повече информация - на сайта на дирекцията, която управлява парка
Замислих се, че единствената логика да се харчат толкова пари е да се изградят пътища.
И ...намерих нещо, в ей тази новина:
"Част от средствата по проекта са насочени съм реновирането на основните пътища в защитената територия. Най-посещаваният маршрут в парк  “Централен Балкан” - Калофер - бивак “Бяла река”, който е и изходен пункт за едноименната екопътека и за връх Ботев, също влиза в проекта. Сега до бивака и екопътеката води неравен черен път, той ще бъде проектиран и изграден изцяло. Ще бъде обновен пътят от Беклемето до хижа “Дерменка” - и маршрутът, и хижата са също от най-посещаваните обекти в парка. Още три пътя ще бъдат изцяло обновени. Това са Рибарица - хижа “Вежен”, село Тъжа- хижа “Тъжа” и хижа “Видима” - местността Мазането."
Научих и една нова думичка - "интерпретативен", като в "интерпретативен поглед към кафявата мечка", или "създаване на три посетителски интерпретативни центъра"

И така:
Нека направим една план-сметчица:
-5 пътя;
-140 км лятна маркировка;
-200 нови жалона по зимната маркировка;
-3 посетителски центъра (по 350 кв. м. застроена площ);
-3 укрития за наблюдение на животни;
-обезопасяване на маршрути с въжено-стоманени и дървени парапети, паркова мебел за кътове за почивка, биваци, погледни места, зелени класни стаи, направа на заслони, беседки и чешми.
-управление, ИТ, мониторинг и публиност на проекта;


Пътищата - колко струва километър път в българия? - от 4 млн лева на километър нова магистrала (за новите отсечки на Струма), до 200 000 лева на километър за ремонта на пътя Търговище-Разград.
По информация от тази статия в Капитал, си направих една проста сметкa, че основното обновяване на първокласни и второкласни пътища в БГ става за средна цена от 400 000 лева/км. Въпросните пътища, обаче, не са нито първoкласни, нито второкласни. И ако примем, че ширината на пътя е линейно пропорционална (донякъде вярно), на цената, при предположение, че техническите характеритсики (носимост, дебелина на настилката и т.н.) за второкласни и третокласни пътища са подобни, мога смело да предположа, че цената на километър от поделжащите на реконструкция по този проект пътища не би трябвало да надвишава 200 000 лева.  Ако предположим, че всеки път е с дължина максимум 15 км, то ще имаме 75 км пътища Х 200 000 лева или общо 15 000 000 лева
Ако лятната маркировка се прави от екип от 3-ма души, които маркират по 1 километър/ден,  ако предположим, че заедно с надницата им (по 100 лева/човек на ден), храна, настаняване (по 50 лева/човек/ден), и консумативи и материали, плюс печалба за изпълнителя цената на маркировката става по 1000 лева на километър (силно завишено предположение) - общо 140 000 лева.
Нека за зимната маркировка изхарчим 200 000 лева (по 1000 лева на стълб);
Нека посетителските центрове са луксозно изпълнение, и нека заедно с оборудването в тях и прилежащите им площи, понеже са "интерпретативни" да струват 2000 лева/кв.м. застроена площ - 3 центъра Х 350 кв.м. Х 2000 лв/кв.м - общо 2 100 000 лева.
Нека направим едни скъпи и луксозни укрития за наблюдение на диви животни за по 300 000 лева всяко, още близо 1 000 000.
Нека за другите дейности по обезопасяване, ремонт (оцветяване в зелено на класни стаи), пейки, беседки и чешми изхрачим едни още 2 000 000 лева.

Ето сметката:
-60 км пътища - 15 000 000 лева
-3 "интерперативни" посетителски центъра - 2 100 000 лева
-3 укрития за наблюдение на диви животни - 1 000 000 лева
-маркировка, обезопасяване, ремонти и други обявени в медиите дейности - 2 340 000 лева
Общо за обявени дейности: 20 440 000

-публичност, мониторинг, управление, ИТ - 20% от стойността на проекта - 11 000 000 лева

Общо за обявени и стандартни дейности: 31 440 000 лева.

И така, един въпрос, не за един милион, а за 23 560 000 лева - къде и за какво ще се употребят тези 23.5 милиона лева, за които никой в дирекцията на парка не говори.

И за десерт, нека погледнем статистиката от друга светлина, и като част от една по-обща картинка: Парк Централен Балкан има обявена по проекта за поддръжка площ от 22 400 декара, или инвестицията в парка представлява 2455 лева на декар. От друга страна, изглежда, че тези 55 милиона са част от едни близо 142 милиона лева, за които Министерството на околната среда е решило спешно да намери бенефициенти и ги е приземило към парковете в България по време на упралвението на ГЕРБ в средата на миналата година.

И така, търся едни 23.5 милиона лева. Някой да ги е виждал наоколо?

Надежда

Нощес посети ме Надежда, неканена.

Навила кичури на пръсти,

пофлиртува свенливо.

Усмихна се плахо.

Тихо приседна.

Поколебах се - дали да я прогоня?

Изкушен, отвърнах на флирта.

Потънах, изгубен 

в океана от нежно спокойствие.

Нощта отмина. 

И сега какво?

-Не искам да я гоня тази Надежда!

-Недей, каза тя!

Ала ако остане, ще се настани трайно, 

ще е с мен завинаги!

Мечтая!

И искам.

Хайку

И мелници от ветрове обрулени

безспир поглъщат жито златно - 

смлени спомени

Хайку

Похарчени чувства -
измива ги летният дъжд,
отиват си с вятъра?

Хайку

Тъканта на вселената
бавно къса се в топлия мрак.
Чака я дълго събиране.

За стойността на връзките, или "Жените за мен не са цел, те са средство"

"Жените за мен не са цел, те са просто средство" - така ми призна веднъж мой много близък приятел, докато пиехме бира в една топла пролетна вечер.

Приятелят ми си имаше постоянна приятелка, от дълги години. Ала се радваше и на ... екстри, разбирате ме.

От думите му се почувствах като ударен с мокър парцал!

Първата ми реакция беше огромно разочарование. Познавайки този човек отблизо, и уважавайки го изключително много, не повярвах на ушите си. Толкова свястно момче да каже нещо толкова унизително. За неговата приятелка, в частност, а и за жените като цяло.

Подминах го с горчивина. Имаше толкова други теми за говорене, а и бира за изпиване.

От десетина години се занимавам непрофесионално с проучвания на успешните модели на връзките между хората. Със сигурност и защото аз се провалих в една веднъж. Исках, когато, и ако, имам нова връзка, тя да е направена да издържи, и да носи удоволствие. Затова търся да изведа набор от правила, които, веднъж написани, да дават насоки как една връзка да се поддържа много дълго време (за мен дълго време е 20 години) жива и удовлетворителна за всички участници в нея. Минал съм през най-различни аспекти - биологични, еволюционни, генетични, неврологични, хормонални, биофизични, психологични. Пет години учих НЛП, а по време на курсовете, моя основна лична цел беше (и все още е), моделирането на връзките .

Мина време, и се замислих, какво всъщност се крие зад думите му "жените не са цел, а средство". Дали всъщност не казва - за мен връзките нямат стойност?

Ние хората, сме окабелени за емпатия. Като новородени, емпатията е основен механизъм за възприемане на света. Създадени сме да участваме във връзки, във всякакви формати и варианти на връзки. Да участваме във връзки е основен смисъл в живота ни.

Тогава се сетих за една TED презентация (http://www.youtube.com/watch?v=iCvmsMzlF7o)

В нея Д-р Брен Браун говори за връзките, привързаността, и чувството за собствено достойнство.

Тя казва, че хората могат да се разделят на две големи групи.

-В едната група, хората имат силно развито чувство за собствено достойнство. Също така, те имат и силно развито чувство за обич и принадлежност.

-Хората от другата група често се чудят, дали са достатъчно добри майки, съпруги, или приятелки. Те обикновено имат съмнения в чувствата си за обич и принаделжност. 

Единствената разлика между двата типа хора, е че първите ВЯРВАТ, че са достойни да бъдат обичани и да бъдат част от една връзка, докато вторите се съмняват в това.

Човек привидно може да полага сериозни грижи за себе си, за външния си вид, за спокойствието си. Дори да вярва, че обича себе си. Ала ако често се пита - "аз добър баща ли съм?", "добра майка ли съм?", и си мисли, "аз не заслужавам да бъда обичан(а)!", или "аз къде принадлежа?", "в кой свят живея?" - то това всъщност говори за ниско себеуважение. 

От тук следва, че хората, които се съмняват дали са достойни за връзка, съвсем естествено 

принизяват стойността и на връзките, в които са. И когато съмненията в чувството им за принадлежност са много силни, те са склонни да омаловажават връзките около тях. 

Има, обаче, един тип връзка, която е изключително силна - това е връзката родител-дете, и особено майка-дете. Ако човек от групата на съмняващите се в това, че са достойни да бъдат обичани, има деца, той естевствено най-често пренегбергва връзката с партьора си, в името на връзката с децата си. В това си действие, едновременно оставайки със съмненията си, често остава сляп и за усещанията на децата си. Виждали сте го - много жени, изтърпяващи ужасни връзки за десетки години, в името на разбирането си за щастие на децата си - пренебрегнали цялото си достойнство, само и само да дадат всичко на децата си. В интерес на истината, такива хора не са само жени, вярно, по-рядко, съм срещал и мъже.

Мъжете, които по-често проявяват егоизъм, обикновено бъркат егоизма си с чувство за собствена стойност. Този егоизъм ги кара да смятат, че са достойни да бъдат обичани, и по-лошо, че по право им се полага да бъдат обичани. По какво ще познаете, че става дума за егоизъм, вместо за достойнтво? Те нямат чувство за принадлежност.

И ето как лесно стигнахме до това, че хората, които губят вяра, че са достойни за обич, които губят чувството си за принадлежност, в името на кариера или деца, принизяват значението на връзките за тях - стигат до до "жените (или мъжете) са средство, а не цел".

До тук добре. Поставихме диагнозата - ако не вярваш, че си достоен за обич, ако нямаш усещане за принаделжност, тогава не вярваш и, че можеш да обичаш и да приндалежиш. 

Ако видим себе си в такава ситуация, какво да направим?

Нека се върна при лекцията на Д-р Брен Браун. Тя изследва кои са тези общи черти, които са специфични единствено и само за първата група хора, тези със силно развитото чувство за обич и принадлежност. Анализът на тези черти ми позволява да ви дам и следните прости правила:

Ако искате да бъдете достойни за обич и принадлежност:

-имайте куража да бъдете несъвършени - признайте на себе си, и на най-близките ви хора, че сте несъвършени;

-бъдете милосърдни към себе си и другите, понеже, както се оказва, няма как да бъдем добри към другите, ако не бъдем добри към себе си;

-усетете усещането за връзка, което ще получите като резултат от това, че сте самите себе си - разделете се с това какви искате да изглеждате в очите на другите, в името на автентичността си - просто бъдете себе си!

-но най-вече - ПРИЕМЕТЕ, ЧЕ СТЕ УЯЗВИМИ! Повярвайте, че това, което ви прави уязвими, ви прави красиви. Да си уязвим не е комфортно, нито е мъчително - просто е необходимо. Бидейки уязвими, вие ще имате волята да кажете първи "обичам те", да направете нещо, без да очаквате резултат, да инвестирате във връзка, за която не сте сигурни предварително дали ще проработи. Дори да ни се струва, че да сме уязвими е срамно, уязвимостта всъщност е родината на радостта, креативността, благодарността, принадлежността, и обичта. 

Така че, признайте на себе си - аз съм човек, значи съм несъвъшрен, и устроен да се сблъсквам с трудни ситуации. Обаче съм ДОСТОЕН за обич и принадлежност!

Когато признаете уязвимостта и несъвършенството си, и приемете да сте добри и истински със себе си, ще видите и усетите нов смисъл в живота си. Ще разберете и осмислите връзките си.

Преди дни се видяхме отново с моя приятел. Лято, пак бира. Повече, заради жегата.

Развързани езици.

Питах го:

-Мой човек, я ми кажи, какво мислиш за твоите връзки с жените. 

-Амии... добре са си.

-Сигурен ли си?

Още по една бира, и разни други теми, бизнес, политика...

-Знаеш ли, казва ми, мисля си, че всичките ми връзки се изчерпват много бързо.

И така се започна. Оказа се, че колкото и голямо самочувствие да има на успял бизнесмен, красив мъж, успешен и популярен с жените, някъде долу в него има страх. Страх от отхвърляне. Има притеснение - дали наистина заслужава обичта на жените. Има съмнение - че те са с него само заради парите му, или заради атлетичния му и красив външен вид. Мисли си за това, че остарява, че сигурно ще дойде момент, в който ще трябва да има до себе си жена, с която да се задържи. Оказа се, че се ужасява от това дали ще може да намери такава.

И затова, живее по инерция, днес, и сега, без много много да мечтае. Връзките за него са ... просто моментно удоволствие. 

-Да, казва ми, обичам, ала усещам, че понякога любовта на жената към мен е някак.. по-различна, по-силна, по-истинска. И си казва, ами или аз просто така обичам, или пък, явно не обичам. А и - по дяволите връзките, какво толкова ми носят?

Бирата. Тя прави чудеса с нас. Понякога дори ме кара да ... пея. 

Казвам му - сещаш ли се за една песен на Кирил Маричков от времето на митингите около 10-ти ноември. Ей сега ще ти я изпея - перифразирана.

-Аз не съм съвършен, и никога няямааа да бъъъдаа. Аааз съм просто човеееек, аз съм просто човееек. (с бира мога всичко!)

-Хайде, признай си, казвам, ти не си съвършен, намери силата да го кажеш, силата да покажеш, че си уязвим, и повярвай, че заслужаваш да те обичат - това ще те отключи.

Много бира, много нещо имаше в този разказ.

Когато видя моят приятел следващият път, ще разбера, дали освен бирата, нещо друго е влязло в него от нашия разговор.

Образованието в България, или просто правило за взимане на добри решения

Напоследък имам усещането,  че развитието на политическото управление в България е национален спорт по търсене на границите на издържливост у всеки един от нас.
Взимането на политически решения в България би трябвало да се подчинява на две прости стратегии - едната - стратегия за развитие на качестовото ни на живот и на конкурентните предимства на държавата ни. Другата - стратегия за ефективно управление - набор от правила, на които да се подчинява самият процес на вземане на решения.

Напоследък, обаче виждам, че вземането на решения често става на простия принцип - пробите и грешките. Като че ли чувам министрите и депутатите: "Нека да приемем това решение, какво да си даваме зор да го оглеждаме отвсякъде. Нали то все ще изкара от равновесие някаква група хора. Ако те са достатъчно шумни, организирани, и имат пари за публични изяви, гласът им ще се чуе, и ние ще разберем и ще се поправим - публично".

Обикновено се въздържам да изказвам мнения по политически теми - колкото хора, толкова мнения, а да съдиш е много изкусително и лесно. 


Днес политиците искат да вземат решение, с което изкараха и мен от равновесие. Опит за решение, който ме кара да напиша - вие идиоти ли сте, или просто - малоумни?


Поводът - статията, която прочетох днес - Читателски Дневник: Убиват математическите гимназии


Накратко - готвените промени в новия проект на Закон за предучилищното и училищно образование, биха могли да доведат до закриването паралелките от 5-ти до 7-ми клас в математическите гимназии.


Какво ме извади от равновесие - дали това, че аз съм завършил математическа гимназия, дали защото най-ценните за мен хора са завършили такива гимназии? 
Или това, че големият ми син е в четвърти клас, и с много упоритост и ентусиазъм, вече от месеци, се готви усилено за изпитите в СМГ?
Или увереността ми, че това, което аз и моите близки сме получили от обучението ни в такива училища е безценно?
За мен въпросът е личен, защото политиката винаги е лична и емоционална за някой. Днес - за мен. И изборът да премълча или не е мой. 

Винаги съм казвал - правилно е онова решение, резултатите от което увеличват възможностите ни за избор - на нас, на близките ни, на обществото и държавата.

В последно време, виждам наниз от решения, които работят точно в обратна посока - да намаляват въжможностите ни за избор - спомнете си само през последните месеци - шистовият газ, ACTA, новият закон за хазарта.

Вярно е, че образованието ни се нуждае от промяна. Не само българското. Моделът на образование в света е измислен за една друга епоха. Напредъкът на науката ни показва, че имаме нужда от различен подход към възпитанието и обучението на децата ни - от най-малка дестска възраст. По тази причина - да премахнем една възможност за децата от 5-ти до 7-ми клас да имат алтернатива за специализирано обучение е идиотско и недалновидно! Нужна е коренна промяна, както казва и сър Кен Робинсон в прекрасното есе на RSA Animate - Changing Education Paradigms. 11 мин и 41 сек. Това е продължителноста на клипчето. Ще почерпя този БГ политик, който е гледал това кратичко кратичко видео преди днес!

Кратката ни политическа история показа, че мъдруването на цялостни стратегии за реформи където и да е - образование, здравеопазване - не работят. Реформата е процес, протичащ с малки, и бързи, ала добре обмислени стъпки, подчинени на предварително избрана стратегия.

И понеже ми убягва националната ни стратегия за развитие на качестовото ни на живот и на конкурентните предимства на България, питам се, това конкретно предложение за реформи в образованието - от каква стратегия изхожда

Трудно ли е, господа политици, взимайки решение, да си зададете простия въпрос - резултатите от него ще увеличат ли възможностите ни за избор - на нас гражданите, на вас - политиците, на близките ни, на обществото и на държавата?

Нека ви помогна в конкретния случай:
Ако закриете паралелките от 5-ти до 7-ми клас в математическите гимназии, това ще доведе ли до повече възможности за избор:
-за вашето дете? - за моето дете - не!
-за вас - като политици? - за мен - като гражданин - не!
-за обществото - да запазим един източник на национална гордост - с разширявайки от по-ранна възраст възможностите за успехи на учениците, завършили там?
-за държавата - как премахването на тези паралелки за по-ранно обучение по математика ще увеличи конкурентното предимство на България?

До теб

Докато вървях по пътеката 
при водата, 
погълнат от зеленото -
на дърветата,
от синьото -
на небето,
попил ромона на реката и песента на птиците,
надишан с мекия аромат на въздуха,
поел топлата влажност на лятото 
аз обичах. 

Обичах те целия настръхнал, 
Съединен с природата 
и ведно с теб.

Прошепнах на здравеца и мъховете - "обичам те", 
Казах на реката - "обичам те"
Извиках на слънцето - "обичам те".
Обичах те - както никога досега. 

Тръгнах си,
Запазих тази обич в себе си. 

Обичам те. Както никога досега.