Човек привидно може да полага сериозни грижи за себе си, за външния си вид, за спокойствието си. Дори да вярва, че обича себе си. Ала ако често се пита - "аз добър баща ли съм?", "добра майка ли съм?", и си мисли, "аз не заслужавам да бъда обичан(а)!", или "аз къде принадлежа?", "в кой свят живея?" - то това всъщност говори за ниско себеуважение.
От тук следва, че хората, които се съмняват дали са достойни за връзка, съвсем естествено
принизяват стойността и на връзките, в които са. И когато съмненията в чувството им за принадлежност са много силни, те са склонни да омаловажават връзките около тях.
Има, обаче, един тип връзка, която е изключително силна - това е връзката родител-дете, и особено майка-дете. Ако човек от групата на съмняващите се в това, че са достойни да бъдат обичани, има деца, той естевствено най-често пренегбергва връзката с партьора си, в името на връзката с децата си. В това си действие, едновременно оставайки със съмненията си, често остава сляп и за усещанията на децата си. Виждали сте го - много жени, изтърпяващи ужасни връзки за десетки години, в името на разбирането си за щастие на децата си - пренебрегнали цялото си достойнство, само и само да дадат всичко на децата си. В интерес на истината, такива хора не са само жени, вярно, по-рядко, съм срещал и мъже.
Мъжете, които по-често проявяват егоизъм, обикновено бъркат егоизма си с чувство за собствена стойност. Този егоизъм ги кара да смятат, че са достойни да бъдат обичани, и по-лошо, че по право им се полага да бъдат обичани. По какво ще познаете, че става дума за егоизъм, вместо за достойнтво? Те нямат чувство за принадлежност.
И ето как лесно стигнахме до това, че хората, които губят вяра, че са достойни за обич, които губят чувството си за принадлежност, в името на кариера или деца, принизяват значението на връзките за тях - стигат до до "жените (или мъжете) са средство, а не цел".
До тук добре. Поставихме диагнозата - ако не вярваш, че си достоен за обич, ако нямаш усещане за принаделжност, тогава не вярваш и, че можеш да обичаш и да приндалежиш.
Ако видим себе си в такава ситуация, какво да направим?
Нека се върна при лекцията на Д-р Брен Браун. Тя изследва кои са тези общи черти, които са специфични единствено и само за първата група хора, тези със силно развитото чувство за обич и принадлежност. Анализът на тези черти ми позволява да ви дам и следните прости правила:
Ако искате да бъдете достойни за обич и принадлежност:
-имайте куража да бъдете несъвършени - признайте на себе си, и на най-близките ви хора, че сте несъвършени;
-бъдете милосърдни към себе си и другите, понеже, както се оказва, няма как да бъдем добри към другите, ако не бъдем добри към себе си;
-усетете усещането за връзка, което ще получите като резултат от това, че сте самите себе си - разделете се с това какви искате да изглеждате в очите на другите, в името на автентичността си - просто бъдете себе си!
-но най-вече - ПРИЕМЕТЕ, ЧЕ СТЕ УЯЗВИМИ! Повярвайте, че това, което ви прави уязвими, ви прави красиви. Да си уязвим не е комфортно, нито е мъчително - просто е необходимо. Бидейки уязвими, вие ще имате волята да кажете първи "обичам те", да направете нещо, без да очаквате резултат, да инвестирате във връзка, за която не сте сигурни предварително дали ще проработи. Дори да ни се струва, че да сме уязвими е срамно, уязвимостта всъщност е родината на радостта, креативността, благодарността, принадлежността, и обичта.
Така че, признайте на себе си - аз съм човек, значи съм несъвъшрен, и устроен да се сблъсквам с трудни ситуации. Обаче съм ДОСТОЕН за обич и принадлежност!
Когато признаете уязвимостта и несъвършенството си, и приемете да сте добри и истински със себе си, ще видите и усетите нов смисъл в живота си. Ще разберете и осмислите връзките си.
Преди дни се видяхме отново с моя приятел. Лято, пак бира. Повече, заради жегата.
Развързани езици.
Питах го:
-Мой човек, я ми кажи, какво мислиш за твоите връзки с жените.
-Амии... добре са си.
-Сигурен ли си?
Още по една бира, и разни други теми, бизнес, политика...
-Знаеш ли, казва ми, мисля си, че всичките ми връзки се изчерпват много бързо.
И така се започна. Оказа се, че колкото и голямо самочувствие да има на успял бизнесмен, красив мъж, успешен и популярен с жените, някъде долу в него има страх. Страх от отхвърляне. Има притеснение - дали наистина заслужава обичта на жените. Има съмнение - че те са с него само заради парите му, или заради атлетичния му и красив външен вид. Мисли си за това, че остарява, че сигурно ще дойде момент, в който ще трябва да има до себе си жена, с която да се задържи. Оказа се, че се ужасява от това дали ще може да намери такава.
И затова, живее по инерция, днес, и сега, без много много да мечтае. Връзките за него са ... просто моментно удоволствие.
-Да, казва ми, обичам, ала усещам, че понякога любовта на жената към мен е някак.. по-различна, по-силна, по-истинска. И си казва, ами или аз просто така обичам, или пък, явно не обичам. А и - по дяволите връзките, какво толкова ми носят?
Бирата. Тя прави чудеса с нас. Понякога дори ме кара да ... пея.
Казвам му - сещаш ли се за една песен на Кирил Маричков от времето на митингите около 10-ти ноември. Ей сега ще ти я изпея - перифразирана.
-Аз не съм съвършен, и никога няямааа да бъъъдаа. Аааз съм просто човеееек, аз съм просто човееек. (с бира мога всичко!)
-Хайде, признай си, казвам, ти не си съвършен, намери силата да го кажеш, силата да покажеш, че си уязвим, и повярвай, че заслужаваш да те обичат - това ще те отключи.
Много бира, много нещо имаше в този разказ.
Когато видя моят приятел следващият път, ще разбера, дали освен бирата, нещо друго е влязло в него от нашия разговор.
