Wednesday, November 7, 2012


Нощес посети ме Надежда, неканена.
Навила кичури на пръсти,
пофлиртува свенливо.
Усмихна се плахо.
Тихо приседна.
Поколебах се - дали да я прогоня?
Изкушен, отвърнах на флирта.
Потънах, изгубен 
в океана от нежно спокойствие.

Нощта отмина. 

И сега какво?
-Не искам да я гоня тази Надежда!
-Недей, каза тя!
Ала ако остане, ще се настани трайно, 
ще е с мен завинаги!
И искам.

Tuesday, November 6, 2012


И мелници от ветрове обрулени
безспир поглъщат жито златно - 
смлени спомени

Monday, July 9, 2012

love and love - only the questions

Research into brains of couples experiencing romantic love in young relationships (0-12 months) says that early stage of affection and love is similar to obsession, very much like OCD. Science now accepts that love is indeed a state of mind (

Brain scans of couples, which are happily in love for more than 20 years are looking ... very similar to the ones who are freshly in love (

Statistics and common wisdom says romantic phase of a relationship lasts up to an year. Or does it not?

There are awful lot of couples in miserable relationships which drag for years. Couples sometimes literally hate each other, can't stand each other, and yet it seems they can not live without each other. Or are they? Who are those couples? Have we discovered which characteristics are specific to such relationships? Are they together for other reasons - kids, social status, the weight of their past, money? Or is it in their brains? Something stronger keeping them together?

Then who are the couples which survive, sustain, and preserve the feeling or the state of love trough the years (science now proves love can last for tens of years) and 20 years later have the brains of new-lovers?

When love dies in the brain, do couples separate?
What the brains of the couples' in "miserable" state look like - the ones claiming they are in love, and the ones claiming their are just together for "other reasons"?

My practical question is - do we know what do do in order to keep us in love-state, in love-emotion, so that we stay at such state like .. forever? And at the same time - keeping us happy, satisfied, and feeling complete. Can we devise some simple rules for housekeeping a relationship based on our scientific knowledge and awareness of preserving the love while avoiding the misery?

I think I have those rules now! It just needs two to prove. And time! Anyone ;)?

Simple questions, aren't they?

Friday, July 6, 2012

Love/enough - letters to self

As a boy I dreamed of space travel. I wanted to visit other stars.
Then I wanted to be famous scientist, to make great discoveries.
Then I grew up.
Had Kids.

I ended up just earning money.
For quite some time I believed "that's my purpose in life". To make money?!

I found love. Again. I have forgotten it exists at all. It changed me. Now again, grown up, and more intent.
I found out that the simplest things are most gratifying to me.
I didn't need to do great scientific discoveries.
I was happy to discover the smile of my love every morning.
I was happy to fall in love - every day!
I found out - my purpose in life is to love. To give. To share. To belong.

This somehow have completed my set of core values. Have completed me.

I have my kids. They are perfect, and my love to them - eternal. Special. Calm.

Once in a while, in our short lives we are sometimes happy to encounter that very person, who is perfect to us. Perfect to us does not mean perfect per se. He or she is just perfect to us.

I found out that feeling a connection, being part of a relationship is like nothing else.

Talking like that about love is emotionally engaging. But!  

Is love enough to sustain a relationship?

Even if you go over all the obstacles, make perfect fit of both of you? YOU are still living in a world full of its legacy, open to the environment.
And sometimes, most of times, legacy and environment comes out and hits you. Hard. A kill shot. 

Than it hurts. You go on a kill mission - to kill love. All out mission. And guess what? It comes out bullet proof. Surviving. 

But - what is love?
Is it just a set of processes we trigger in ourselves when we met someone special?

Scientists say so.

"Love" enables flexibility and focus - it is one of the rare game changers.
It rewires our brain, in a way.
Scientists who study neuroplasticity say that brain plasticity is enabled by experiencing change.
Evolutionary, love have came out of the need to fight the basic animal instincts to perceive other fellow animals as a thread. Complimented by the sex drive (or lust), love has evolved to allow us to get focus on the selected partner, reaching physical contact in order to reproduce.
In humans love is the ultimate way to blur one's comfort zone.
Which is an enabler of change.
So being in love is paving the way for changing someone's core values. And almost everything he/she allow.

Anyway - does this simple scientific explanation makes it less brilliant and engaging?
No by me. Not at all.

Does this makes us suffer less when it ends? No.

But it's ok. There is the whole world out there to discover. Back to the kid's dreams?

Friday, June 29, 2012


Похарчени чувства -
измива ги летният дъжд,
отиват си с вятъра?


Тъканта на вселената
бавно къса се в топлия мрак.
Чака я дълго събиране.

Thursday, June 28, 2012

За стойността на връзките, или "Жените за мен не са цел, те са средство"

"Жените за мен не са цел, те са просто средство" - така ми призна веднъж мой много близък приятел, докато пиехме бира в една топла пролетна вечер.
Приятелят ми си имаше постоянна приятелка, от дълги години. Ала се радваше и на ... екстри, разбирате ме.
От думите му се почувствах като ударен с мокър парцал!
Първата ми реакция беше огромно разочарование. Познавайки този човек отблизо, и уважавайки го изключително много, не повярвах на ушите си. Толкова свястно момче да каже нещо толкова унизително. За неговата приятелка, в частност, а и за жените като цяло.

Подминах го с горчивина. Имаше толкова други теми за говорене, а и бира за изпиване.

От десетина години се занимавам непрофесионално с проучвания на успешните модели на връзките между хората. Със сигурност и защото аз се провалих в една веднъж. Исках, когато, и ако, имам нова връзка, тя да е направена да издържи, и да носи удоволствие. Затова търся да изведа набор от правила, които, веднъж написани, да дават насоки как една връзка да се поддържа много дълго време (за мен дълго време е 20 години) жива и удовлетворителна за всички участници в нея. Минал съм през най-различни аспекти - биологични, еволюционни, генетични, неврологични, хормонални, биофизични, психологични. Пет години учих НЛП, а по време на курсовете, моя основна лична цел беше (и все още е), моделирането на връзките .

Мина време, и се замислих, какво всъщност се крие зад думите му "жените не са цел, а средство". Дали всъщност не казва - за мен връзките нямат стойност?

Ние хората, сме окабелени за емпатия. Като новородени, емпатията е основен механизъм за възприемане на света. Създадени сме да участваме във връзки, във всякакви формати и варианти на връзки. Да участваме във връзки е основен смисъл в живота ни.

Тогава се сетих за една TED презентация (
В нея Д-р Брен Браун говори за връзките, привързаността, и чувството за собствено достойнство.
Тя казва, че хората могат да се разделят на две големи групи.
-В едната група, хората имат силно развито чувство за собствено достойнство. Също така, те имат и силно развито чувство за обич и принадлежност.

-Хората от другата група често се чудят, дали са достатъчно добри майки, съпруги, или приятелки. Те обикновено имат съмнения в чувствата си за обич и принаделжност. 

Единствената разлика между двата типа хора, е че първите ВЯРВАТ, че са достойни да бъдат обичани и да бъдат част от една връзка, докато вторите се съмняват в това.

Човек привидно може да полага сериозни грижи за себе си, за външния си вид, за спокойствието си. Дори да вярва, че обича себе си. Ала ако често се пита - "аз добър баща ли съм?", "добра майка ли съм?", и си мисли, "аз не заслужавам да бъда обичан(а)!", или "аз къде принадлежа?", "в кой свят живея?" - то това всъщност говори за ниско себеуважение. 
От тук следва, че хората, които се съмняват дали са достойни за връзка, съвсем естествено 
принизяват стойността и на връзките, в които са. И когато съмненията в чувството им за принадлежност са много силни, те са склонни да омаловажават връзките около тях. 
Има, обаче, един тип връзка, която е изключително силна - това е връзката родител-дете, и особено майка-дете. Ако човек от групата на съмняващите се в това, че са достойни да бъдат обичани, има деца, той естевствено най-често пренегбергва връзката с партьора си, в името на връзката с децата си. В това си действие, едновременно оставайки със съмненията си, често остава сляп и за усещанията на децата си. Виждали сте го - много жени, изтърпяващи ужасни връзки за десетки години, в името на разбирането си за щастие на децата си - пренебрегнали цялото си достойнство, само и само да дадат всичко на децата си. В интерес на истината, такива хора не са само жени, вярно, по-рядко, съм срещал и мъже.
Мъжете, които по-често проявяват егоизъм, обикновено бъркат егоизма си с чувство за собствена стойност. Този егоизъм ги кара да смятат, че са достойни да бъдат обичани, и по-лошо, че по право им се полага да бъдат обичани. По какво ще познаете, че става дума за егоизъм, вместо за достойнтво? Те нямат чувство за принадлежност.

И ето как лесно стигнахме до това, че хората, които губят вяра, че са достойни за обич, които губят чувството си за принадлежност, в името на кариера или деца, принизяват значението на връзките за тях - стигат до до "жените (или мъжете) са средство, а не цел".

До тук добре. Поставихме диагнозата - ако не вярваш, че си достоен за обич, ако нямаш усещане за принаделжност, тогава не вярваш и, че можеш да обичаш и да приндалежиш. 

Ако видим себе си в такава ситуация, какво да направим?

Нека се върна при лекцията на Д-р Брен Браун. Тя изследва кои са тези общи черти, които са специфични единствено и само за първата група хора, тези със силно развитото чувство за обич и принадлежност. Анализът на тези черти ми позволява да ви дам и следните прости правила:
Ако искате да бъдете достойни за обич и принадлежност:
-имайте куража да бъдете несъвършени - признайте на себе си, и на най-близките ви хора, че сте несъвършени;
-бъдете милосърдни към себе си и другите, понеже, както се оказва, няма как да бъдем добри към другите, ако не бъдем добри към себе си;
-усетете усещането за връзка, което ще получите като резултат от това, че сте самите себе си - разделете се с това какви искате да изглеждате в очите на другите, в името на автентичността си - просто бъдете себе си!
-но най-вече - ПРИЕМЕТЕ, ЧЕ СТЕ УЯЗВИМИ! Повярвайте, че това, което ви прави уязвими, ви прави красиви. Да си уязвим не е комфортно, нито е мъчително - просто е необходимо. Бидейки уязвими, вие ще имате волята да кажете първи "обичам те", да направете нещо, без да очаквате резултат, да инвестирате във връзка, за която не сте сигурни предварително дали ще проработи. Дори да ни се струва, че да сме уязвими е срамно, уязвимостта всъщност е родината на радостта, креативността, благодарността, принадлежността, и обичта. 

Така че, признайте на себе си - аз съм човек, значи съм несъвъшрен, и устроен да се сблъсквам с трудни ситуации. Обаче съм ДОСТОЕН за обич и принадлежност!

Когато признаете уязвимостта и несъвършенството си, и приемете да сте добри и истински със себе си, ще видите и усетите нов смисъл в живота си. Ще разберете и осмислите връзките си.

Преди дни се видяхме отново с моя приятел. Лято, пак бира. Повече, заради жегата.
Развързани езици.
Питах го:
-Мой човек, я ми кажи, какво мислиш за твоите връзки с жените. 
-Амии... добре са си.
-Сигурен ли си?
Още по една бира, и разни други теми, бизнес, политика...
-Знаеш ли, казва ми, мисля си, че всичките ми връзки се изчерпват много бързо.
И така се започна. Оказа се, че колкото и голямо самочувствие да има на успял бизнесмен, красив мъж, успешен и популярен с жените, някъде долу в него има страх. Страх от отхвърляне. Има притеснение - дали наистина заслужава обичта на жените. Има съмнение - че те са с него само заради парите му, или заради атлетичния му и красив външен вид. Мисли си за това, че остарява, че сигурно ще дойде момент, в който ще трябва да има до себе си жена, с която да се задържи. Оказа се, че се ужасява от това дали ще може да намери такава.
И затова, живее по инерция, днес, и сега, без много много да мечтае. Връзките за него са ... просто моментно удоволствие. 
-Да, казва ми, обичам, ала усещам, че понякога любовта на жената към мен е някак.. по-различна, по-силна, по-истинска. И си казва, ами или аз просто така обичам, или пък, явно не обичам. А и - по дяволите връзките, какво толкова ми носят?

Бирата. Тя прави чудеса с нас. Понякога дори ме кара да ... пея. 
Казвам му - сещаш ли се за една песен на Кирил Маричков от времето на митингите около 10-ти ноември. Ей сега ще ти я изпея - перифразирана.
-Аз не съм съвършен, и никога няямааа да бъъъдаа. Аааз съм просто човеееек, аз съм просто човееек. (с бира мога всичко!)
-Хайде, признай си, казвам, ти не си съвършен, намери силата да го кажеш, силата да покажеш, че си уязвим, и повярвай, че заслужаваш да те обичат - това ще те отключи.

Много бира, много нещо имаше в този разказ.
Когато видя моят приятел следващият път, ще разбера, дали освен бирата, нещо друго е влязло в него от нашия разговор.

Friday, February 24, 2012

Образованието в България, или просто правило за взимане на добри решения

Напоследък имам усещането,  че развитието на политическото управление в България е национален спорт по търсене на границите на издържливост у всеки един от нас.
Взимането на политически решения в България би трябвало да се подчинява на две прости стратегии - едната - стратегия за развитие на качестовото ни на живот и на конкурентните предимства на държавата ни. Другата - стратегия за ефективно управление - набор от правила, на които да се подчинява самият процес на вземане на решения.

Напоследък, обаче виждам, че вземането на решения често става на простия принцип - пробите и грешките. Като че ли чувам министрите и депутатите: "Нека да приемем това решение, какво да си даваме зор да го оглеждаме отвсякъде. Нали то все ще изкара от равновесие някаква група хора. Ако те са достатъчно шумни, организирани, и имат пари за публични изяви, гласът им ще се чуе, и ние ще разберем и ще се поправим - публично".

Обикновено се въздържам да изказвам мнения по политически теми - колкото хора, толкова мнения, а да съдиш е много изкусително и лесно. 

Днес политиците искат да вземат решение, с което изкараха и мен от равновесие. Опит за решение, който ме кара да напиша - вие идиоти ли сте, или просто - малоумни?

Поводът - статията, която прочетох днес - Читателски Дневник: Убиват математическите гимназии

Накратко - готвените промени в новия проект на Закон за предучилищното и училищно образование, биха могли да доведат до закриването паралелките от 5-ти до 7-ми клас в математическите гимназии.

Какво ме извади от равновесие - дали това, че аз съм завършил математическа гимназия, дали защото най-ценните за мен хора са завършили такива гимназии? 
Или това, че големият ми син е в четвърти клас, и с много упоритост и ентусиазъм, вече от месеци, се готви усилено за изпитите в СМГ?
Или увереността ми, че това, което аз и моите близки сме получили от обучението ни в такива училища е безценно?
За мен въпросът е личен, защото политиката винаги е лична и емоционална за някой. Днес - за мен. И изборът да премълча или не е мой. 

Винаги съм казвал - правилно е онова решение, резултатите от което увеличват възможностите ни за избор - на нас, на близките ни, на обществото и държавата.

В последно време, виждам наниз от решения, които работят точно в обратна посока - да намаляват въжможностите ни за избор - спомнете си само през последните месеци - шистовият газ, ACTA, новият закон за хазарта.

Вярно е, че образованието ни се нуждае от промяна. Не само българското. Моделът на образование в света е измислен за една друга епоха. Напредъкът на науката ни показва, че имаме нужда от различен подход към възпитанието и обучението на децата ни - от най-малка дестска възраст. По тази причина - да премахнем една възможност за децата от 5-ти до 7-ми клас да имат алтернатива за специализирано обучение е идиотско и недалновидно! Нужна е коренна промяна, както казва и сър Кен Робинсон в прекрасното есе на RSA Animate - Changing Education Paradigms. 11 мин и 41 сек. Това е продължителноста на клипчето. Ще почерпя този БГ политик, който е гледал това кратичко кратичко видео преди днес!

Кратката ни политическа история показа, че мъдруването на цялостни стратегии за реформи където и да е - образование, здравеопазване - не работят. Реформата е процес, протичащ с малки, и бързи, ала добре обмислени стъпки, подчинени на предварително избрана стратегия.

И понеже ми убягва националната ни стратегия за развитие на качестовото ни на живот и на конкурентните предимства на България, питам се, това конкретно предложение за реформи в образованието - от каква стратегия изхожда

Трудно ли е, господа политици, взимайки решение, да си зададете простия въпрос - резултатите от него ще увеличат ли възможностите ни за избор - на нас гражданите, на вас - политиците, на близките ни, на обществото и на държавата?

Нека ви помогна в конкретния случай:
Ако закриете паралелките от 5-ти до 7-ми клас в математическите гимназии, това ще доведе ли до повече възможности за избор:
-за вашето дете? - за моето дете - не!
-за вас - като политици? - за мен - като гражданин - не!
-за обществото - да запазим един източник на национална гордост - с разширявайки от по-ранна възраст възможностите за успехи на учениците, завършили там?
-за държавата - как премахването на тези паралелки за по-ранно обучение по математика ще увеличи конкурентното предимство на България?

Saturday, February 18, 2012

До теб

Докато вървях по пътеката 
при водата, 
погълнат от зеленото -
на дърветата,
от синьото -
на небето,
попил ромона на реката и песента на птиците,
надишан с мекия аромат на въздуха,
поел топлата влажност на лятото 
аз обичах. 

Обичах те целия настръхнал, 
Съединен с природата 
и ведно с теб.

Прошепнах на здравеца и мъховете - "обичам те", 
Казах на реката - "обичам те"
Извиках на слънцето - "обичам те".
Обичах те - както никога досега. 

Тръгнах си,
Запазих тази обич в себе си. 

Обичам те. Както никога досега.