Хайку

Похарчени чувства -
измива ги летният дъжд,
отиват си с вятъра?

Хайку

Тъканта на вселената
бавно къса се в топлия мрак.
Чака я дълго събиране.

За стойността на връзките, или "Жените за мен не са цел, те са средство"

"Жените за мен не са цел, те са просто средство" - така ми призна веднъж мой много близък приятел, докато пиехме бира в една топла пролетна вечер.

Приятелят ми си имаше постоянна приятелка, от дълги години. Ала се радваше и на ... екстри, разбирате ме.

От думите му се почувствах като ударен с мокър парцал!

Първата ми реакция беше огромно разочарование. Познавайки този човек отблизо, и уважавайки го изключително много, не повярвах на ушите си. Толкова свястно момче да каже нещо толкова унизително. За неговата приятелка, в частност, а и за жените като цяло.

Подминах го с горчивина. Имаше толкова други теми за говорене, а и бира за изпиване.

От десетина години се занимавам непрофесионално с проучвания на успешните модели на връзките между хората. Със сигурност и защото аз се провалих в една веднъж. Исках, когато, и ако, имам нова връзка, тя да е направена да издържи, и да носи удоволствие. Затова търся да изведа набор от правила, които, веднъж написани, да дават насоки как една връзка да се поддържа много дълго време (за мен дълго време е 20 години) жива и удовлетворителна за всички участници в нея. Минал съм през най-различни аспекти - биологични, еволюционни, генетични, неврологични, хормонални, биофизични, психологични. Пет години учих НЛП, а по време на курсовете, моя основна лична цел беше (и все още е), моделирането на връзките .

Мина време, и се замислих, какво всъщност се крие зад думите му "жените не са цел, а средство". Дали всъщност не казва - за мен връзките нямат стойност?

Ние хората, сме окабелени за емпатия. Като новородени, емпатията е основен механизъм за възприемане на света. Създадени сме да участваме във връзки, във всякакви формати и варианти на връзки. Да участваме във връзки е основен смисъл в живота ни.

Тогава се сетих за една TED презентация (http://www.youtube.com/watch?v=iCvmsMzlF7o)

В нея Д-р Брен Браун говори за връзките, привързаността, и чувството за собствено достойнство.

Тя казва, че хората могат да се разделят на две големи групи.

-В едната група, хората имат силно развито чувство за собствено достойнство. Също така, те имат и силно развито чувство за обич и принадлежност.

-Хората от другата група често се чудят, дали са достатъчно добри майки, съпруги, или приятелки. Те обикновено имат съмнения в чувствата си за обич и принаделжност. 

Единствената разлика между двата типа хора, е че първите ВЯРВАТ, че са достойни да бъдат обичани и да бъдат част от една връзка, докато вторите се съмняват в това.

Човек привидно може да полага сериозни грижи за себе си, за външния си вид, за спокойствието си. Дори да вярва, че обича себе си. Ала ако често се пита - "аз добър баща ли съм?", "добра майка ли съм?", и си мисли, "аз не заслужавам да бъда обичан(а)!", или "аз къде принадлежа?", "в кой свят живея?" - то това всъщност говори за ниско себеуважение. 

От тук следва, че хората, които се съмняват дали са достойни за връзка, съвсем естествено 

принизяват стойността и на връзките, в които са. И когато съмненията в чувството им за принадлежност са много силни, те са склонни да омаловажават връзките около тях. 

Има, обаче, един тип връзка, която е изключително силна - това е връзката родител-дете, и особено майка-дете. Ако човек от групата на съмняващите се в това, че са достойни да бъдат обичани, има деца, той естевствено най-често пренегбергва връзката с партьора си, в името на връзката с децата си. В това си действие, едновременно оставайки със съмненията си, често остава сляп и за усещанията на децата си. Виждали сте го - много жени, изтърпяващи ужасни връзки за десетки години, в името на разбирането си за щастие на децата си - пренебрегнали цялото си достойнство, само и само да дадат всичко на децата си. В интерес на истината, такива хора не са само жени, вярно, по-рядко, съм срещал и мъже.

Мъжете, които по-често проявяват егоизъм, обикновено бъркат егоизма си с чувство за собствена стойност. Този егоизъм ги кара да смятат, че са достойни да бъдат обичани, и по-лошо, че по право им се полага да бъдат обичани. По какво ще познаете, че става дума за егоизъм, вместо за достойнтво? Те нямат чувство за принадлежност.

И ето как лесно стигнахме до това, че хората, които губят вяра, че са достойни за обич, които губят чувството си за принадлежност, в името на кариера или деца, принизяват значението на връзките за тях - стигат до до "жените (или мъжете) са средство, а не цел".

До тук добре. Поставихме диагнозата - ако не вярваш, че си достоен за обич, ако нямаш усещане за принаделжност, тогава не вярваш и, че можеш да обичаш и да приндалежиш. 

Ако видим себе си в такава ситуация, какво да направим?

Нека се върна при лекцията на Д-р Брен Браун. Тя изследва кои са тези общи черти, които са специфични единствено и само за първата група хора, тези със силно развитото чувство за обич и принадлежност. Анализът на тези черти ми позволява да ви дам и следните прости правила:

Ако искате да бъдете достойни за обич и принадлежност:

-имайте куража да бъдете несъвършени - признайте на себе си, и на най-близките ви хора, че сте несъвършени;

-бъдете милосърдни към себе си и другите, понеже, както се оказва, няма как да бъдем добри към другите, ако не бъдем добри към себе си;

-усетете усещането за връзка, което ще получите като резултат от това, че сте самите себе си - разделете се с това какви искате да изглеждате в очите на другите, в името на автентичността си - просто бъдете себе си!

-но най-вече - ПРИЕМЕТЕ, ЧЕ СТЕ УЯЗВИМИ! Повярвайте, че това, което ви прави уязвими, ви прави красиви. Да си уязвим не е комфортно, нито е мъчително - просто е необходимо. Бидейки уязвими, вие ще имате волята да кажете първи "обичам те", да направете нещо, без да очаквате резултат, да инвестирате във връзка, за която не сте сигурни предварително дали ще проработи. Дори да ни се струва, че да сме уязвими е срамно, уязвимостта всъщност е родината на радостта, креативността, благодарността, принадлежността, и обичта. 

Така че, признайте на себе си - аз съм човек, значи съм несъвъшрен, и устроен да се сблъсквам с трудни ситуации. Обаче съм ДОСТОЕН за обич и принадлежност!

Когато признаете уязвимостта и несъвършенството си, и приемете да сте добри и истински със себе си, ще видите и усетите нов смисъл в живота си. Ще разберете и осмислите връзките си.

Преди дни се видяхме отново с моя приятел. Лято, пак бира. Повече, заради жегата.

Развързани езици.

Питах го:

-Мой човек, я ми кажи, какво мислиш за твоите връзки с жените. 

-Амии... добре са си.

-Сигурен ли си?

Още по една бира, и разни други теми, бизнес, политика...

-Знаеш ли, казва ми, мисля си, че всичките ми връзки се изчерпват много бързо.

И така се започна. Оказа се, че колкото и голямо самочувствие да има на успял бизнесмен, красив мъж, успешен и популярен с жените, някъде долу в него има страх. Страх от отхвърляне. Има притеснение - дали наистина заслужава обичта на жените. Има съмнение - че те са с него само заради парите му, или заради атлетичния му и красив външен вид. Мисли си за това, че остарява, че сигурно ще дойде момент, в който ще трябва да има до себе си жена, с която да се задържи. Оказа се, че се ужасява от това дали ще може да намери такава.

И затова, живее по инерция, днес, и сега, без много много да мечтае. Връзките за него са ... просто моментно удоволствие. 

-Да, казва ми, обичам, ала усещам, че понякога любовта на жената към мен е някак.. по-различна, по-силна, по-истинска. И си казва, ами или аз просто така обичам, или пък, явно не обичам. А и - по дяволите връзките, какво толкова ми носят?

Бирата. Тя прави чудеса с нас. Понякога дори ме кара да ... пея. 

Казвам му - сещаш ли се за една песен на Кирил Маричков от времето на митингите около 10-ти ноември. Ей сега ще ти я изпея - перифразирана.

-Аз не съм съвършен, и никога няямааа да бъъъдаа. Аааз съм просто човеееек, аз съм просто човееек. (с бира мога всичко!)

-Хайде, признай си, казвам, ти не си съвършен, намери силата да го кажеш, силата да покажеш, че си уязвим, и повярвай, че заслужаваш да те обичат - това ще те отключи.

Много бира, много нещо имаше в този разказ.

Когато видя моят приятел следващият път, ще разбера, дали освен бирата, нещо друго е влязло в него от нашия разговор.

Образованието в България, или просто правило за взимане на добри решения

Напоследък имам усещането,  че развитието на политическото управление в България е национален спорт по търсене на границите на издържливост у всеки един от нас.
Взимането на политически решения в България би трябвало да се подчинява на две прости стратегии - едната - стратегия за развитие на качестовото ни на живот и на конкурентните предимства на държавата ни. Другата - стратегия за ефективно управление - набор от правила, на които да се подчинява самият процес на вземане на решения.

Напоследък, обаче виждам, че вземането на решения често става на простия принцип - пробите и грешките. Като че ли чувам министрите и депутатите: "Нека да приемем това решение, какво да си даваме зор да го оглеждаме отвсякъде. Нали то все ще изкара от равновесие някаква група хора. Ако те са достатъчно шумни, организирани, и имат пари за публични изяви, гласът им ще се чуе, и ние ще разберем и ще се поправим - публично".

Обикновено се въздържам да изказвам мнения по политически теми - колкото хора, толкова мнения, а да съдиш е много изкусително и лесно. 


Днес политиците искат да вземат решение, с което изкараха и мен от равновесие. Опит за решение, който ме кара да напиша - вие идиоти ли сте, или просто - малоумни?


Поводът - статията, която прочетох днес - Читателски Дневник: Убиват математическите гимназии


Накратко - готвените промени в новия проект на Закон за предучилищното и училищно образование, биха могли да доведат до закриването паралелките от 5-ти до 7-ми клас в математическите гимназии.


Какво ме извади от равновесие - дали това, че аз съм завършил математическа гимназия, дали защото най-ценните за мен хора са завършили такива гимназии? 
Или това, че големият ми син е в четвърти клас, и с много упоритост и ентусиазъм, вече от месеци, се готви усилено за изпитите в СМГ?
Или увереността ми, че това, което аз и моите близки сме получили от обучението ни в такива училища е безценно?
За мен въпросът е личен, защото политиката винаги е лична и емоционална за някой. Днес - за мен. И изборът да премълча или не е мой. 

Винаги съм казвал - правилно е онова решение, резултатите от което увеличват възможностите ни за избор - на нас, на близките ни, на обществото и държавата.

В последно време, виждам наниз от решения, които работят точно в обратна посока - да намаляват въжможностите ни за избор - спомнете си само през последните месеци - шистовият газ, ACTA, новият закон за хазарта.

Вярно е, че образованието ни се нуждае от промяна. Не само българското. Моделът на образование в света е измислен за една друга епоха. Напредъкът на науката ни показва, че имаме нужда от различен подход към възпитанието и обучението на децата ни - от най-малка дестска възраст. По тази причина - да премахнем една възможност за децата от 5-ти до 7-ми клас да имат алтернатива за специализирано обучение е идиотско и недалновидно! Нужна е коренна промяна, както казва и сър Кен Робинсон в прекрасното есе на RSA Animate - Changing Education Paradigms. 11 мин и 41 сек. Това е продължителноста на клипчето. Ще почерпя този БГ политик, който е гледал това кратичко кратичко видео преди днес!

Кратката ни политическа история показа, че мъдруването на цялостни стратегии за реформи където и да е - образование, здравеопазване - не работят. Реформата е процес, протичащ с малки, и бързи, ала добре обмислени стъпки, подчинени на предварително избрана стратегия.

И понеже ми убягва националната ни стратегия за развитие на качестовото ни на живот и на конкурентните предимства на България, питам се, това конкретно предложение за реформи в образованието - от каква стратегия изхожда

Трудно ли е, господа политици, взимайки решение, да си зададете простия въпрос - резултатите от него ще увеличат ли възможностите ни за избор - на нас гражданите, на вас - политиците, на близките ни, на обществото и на държавата?

Нека ви помогна в конкретния случай:
Ако закриете паралелките от 5-ти до 7-ми клас в математическите гимназии, това ще доведе ли до повече възможности за избор:
-за вашето дете? - за моето дете - не!
-за вас - като политици? - за мен - като гражданин - не!
-за обществото - да запазим един източник на национална гордост - с разширявайки от по-ранна възраст възможностите за успехи на учениците, завършили там?
-за държавата - как премахването на тези паралелки за по-ранно обучение по математика ще увеличи конкурентното предимство на България?

До теб

Докато вървях по пътеката 
при водата, 
погълнат от зеленото -
на дърветата,
от синьото -
на небето,
попил ромона на реката и песента на птиците,
надишан с мекия аромат на въздуха,
поел топлата влажност на лятото 
аз обичах. 

Обичах те целия настръхнал, 
Съединен с природата 
и ведно с теб.

Прошепнах на здравеца и мъховете - "обичам те", 
Казах на реката - "обичам те"
Извиках на слънцето - "обичам те".
Обичах те - както никога досега. 

Тръгнах си,
Запазих тази обич в себе си. 

Обичам те. Както никога досега.

Forcing a decision upon yourself

We all know (do we, all?) - sometimes deciding on time is preferred than delaying a decision. Our fear to take a wrong one often lets us wait. Life tells us though - majority of our everyday decisions are reversible, and corrective actions - possible.
I usually prefer to act on time, and correct later, if needed. Waiting to see if the best alternative will uncover itself, or the things to "just happen" is a decision making strategy no better than any other.
A lesson I teach my kids is that to do something means to agree and accept all of the consequences of your actions.
If you are running out of time, or you are forced by others or by circumstances to take a decision - then what?
If you know you have to take a decision, but still not dare to?
Sometimes it happens to me. Especially when outcomes of any of the alternatives are so blurred or fuzzy, that, despite of the clear choices, the results are unpredictable.
What I usually do in such case is to force the decision making upon myself. There are few ways to do that.
You design an action which, once performed, is changing the probabilities of the decision alternatives, or the possible outcomes. The action might enable some of the alternatives. Or you might do something that still leaves all the outcomes equally probable, but you just gather more information in the process to help you decide. Whatever it is, the important element is that by such an action, you try to make the decision making a finished fact. You make the decision making process (not the decision itself) irreversible. You act as if you have taken the decision already.
Let's take two examples.
A trial decision: Suppose you want to decide whether to leave you dog to stay with a friend while you are away. All thinking and weighting pros and cons aside, you are still indecisive. Go visit your friend and bring the dog with you for a while, telling him you want to leave the dog with him when you go away in few days. See what happens. And decide, or rather, the decision will be forced on you.
A decision already taken: Suppose you believe you have to decide whether to leave your longtime girl- or boyfriend. A way to do it is to announce to a common friend that you, in fact, left them already. The simplest scenario is to get an objective comment about your relationship. If you go and say "I am thinking of leaving", this calls for an advise, and it is judgmental by nature. If you talk of it as if in the past - "I left her" - you get much more. And open your eyes - somewhere there - you might find the answer you need. What if the information that you "left" bounces back to your dear one? This certainly could speed up any of the possible outcomes.
When the time comes - do not wait - make sure you are on the path of deciding, and taking that path will reveal the proper decision.
What is proper decision - only the future will tell.

Еspecially for you

A simple sample post, especially for the reader I want to read this :)