Надежда

Нощес посети ме Надежда, неканена.

Навила кичури на пръсти,

пофлиртува свенливо.

Усмихна се плахо.

Тихо приседна.

Поколебах се - дали да я прогоня?

Изкушен, отвърнах на флирта.

Потънах, изгубен 

в океана от нежно спокойствие.

Нощта отмина. 

И сега какво?

-Не искам да я гоня тази Надежда!

-Недей, каза тя!

Ала ако остане, ще се настани трайно, 

ще е с мен завинаги!

Мечтая!

И искам.

Хайку

И мелници от ветрове обрулени

безспир поглъщат жито златно - 

смлени спомени

Хайку

Похарчени чувства -
измива ги летният дъжд,
отиват си с вятъра?

Хайку

Тъканта на вселената
бавно къса се в топлия мрак.
Чака я дълго събиране.

До теб

Докато вървях по пътеката 
при водата, 
погълнат от зеленото -
на дърветата,
от синьото -
на небето,
попил ромона на реката и песента на птиците,
надишан с мекия аромат на въздуха,
поел топлата влажност на лятото 
аз обичах. 

Обичах те целия настръхнал, 
Съединен с природата 
и ведно с теб.

Прошепнах на здравеца и мъховете - "обичам те", 
Казах на реката - "обичам те"
Извиках на слънцето - "обичам те".
Обичах те - както никога досега. 

Тръгнах си,
Запазих тази обич в себе си. 

Обичам те. Както никога досега.