Докато вървях по пътеката
при водата,
погълнат от зеленото -
на дърветата,
от синьото -
на небето,
попил ромона на реката и песента на птиците,
надишан с мекия аромат на въздуха,
поел топлата влажност на лятото
аз обичах.
Обичах те целия настръхнал,
Съединен с природата
и ведно с теб.
Прошепнах на здравеца и мъховете - "обичам те",
Казах на реката - "обичам те"
Извиках на слънцето - "обичам те".
Обичах те - както никога досега.
Тръгнах си,
Запазих тази обич в себе си.
Обичам те. Както никога досега.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment